Той влезе в тайните ми покои вечерта преди коронацията ми.
Коленичи пред мен и нежно постави розата в скута ми.
Бях само на осемнайсет и сърцето ми биеше лудо.
Осъзнавах, че този кратък миг заедно е истинско чудо.
Трябваше да се омъжа за Хенри веднага след церемонията.
Брак между клановете, който да укрепи трайно империята.
През тази последна нощ не успях да затворя очи.
В мислите ми беше само рицарят на мойте мечти.
Останах на трона три десетилетия в мир и благоденствия
и десет дълги години изпълнени със страшни кръвопролития.
Взех трудни решения на моята крехка възраст за Кралица.
Решения, които ме направиха властна, силна императрица.
Зад гърба ми неизменно стоеше рицаря с мантия бяла.
И четири феи-магьосници обединили в крилата си клана.
В последния си земен ден повиках верните ми елфи:
- Като кентаври с него в горите гъсти ме пратете!
Така завършва моята история за рицари и феи.
А вие дерзайте за любовта, за живота и розите Бели!
Няма коментари:
Публикуване на коментар