Защо усмивката угасна,
приятелю на ведрото лице?
Защо във тази лудост бясна,
изсъхнаха и твоите криле?
Къде са нощите безгрижни?
Танцуваше безспир до сутринта.
Защо живота се погрижи,
да ходиш със приведена глава?
Кога отново ще изгрее
слънцето в скованото сърце?
Надеждата отново да разсее
северните бурни ветрове...
Няма коментари:
Публикуване на коментар