За смелите с любов

"Прекрасна си" – шепнеше ми нежно ангела:

"Върви, кажи му чувствата без страх".

"Не се разкривай" – отвръщаше веднага дявола:

"Разбити ще са пак мечтите ти на прах".

Две малки крачки и отново колебание,

замръзнаха краката ми без грам кураж...

Дявола измъчва грубо моето съзнание -

"Не се излагай скъпа, че ще си тръгнеш без багаж".

"Не можеш да отлагаш, направила си избора.

Добър ли е, или е лош, ще трябва да опиташ".

"Върни се мила - ще бъде той поредна авантюра,

от болка и страдание обратно ще залиташ".

"С голямата любов умират само смелите,

преследват щастието си достигайки до ада!

Нима предпазвайки душата си от нараняване,

ще бъдеш ден и нощ сама на вечна клада..."

А вятъра на гарата пронизва ми лицето -

Какво да правя? Не мога да се върна, не и в този час...

Една усмивка беше нужна на сърцето,

да тръгне с него без да чува ничий глас...