Една сълза отронваш сутрин рано,
за твоите слънца далече от дома.
И пак отваряш туй сърце голямо,
за всички живи малки същества.
Прости ми мамо за тъгата,
за всички мои глупави бели,
за сребърните кичури в косата,
за хилядите ти тревожни дни.
Благодаря ти мамо за нещата,
направили ме днешното дете!
Благодаря за твойта грижа свята,
за нежните ти майчини ръце!
Една сълза отронваш вечер късно,
за твойте гълъбчета по света.
В съня потъваш неусетно,
с надежда утрешна за доброта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар