Нощта е майска и дъждовна,
и вече чакам срещата
греховна.
Дали ще дойде в този
късен час?
Се питам аз почти на глас.
И нейде там в далечината,
съзирам аз усмивката
позната.
Пристъпва той едва
забележимо
с букетче розички - така
неустоимо.
Привет – успявам само да
отроня,
не мога хилядите мисли да
прогоня.
И въпреки тоз вятър
хладен,
изгарям аз от погледа му
жаден.
Навежда се и плахо ме
целува,
подтиквайки душата да
танцува.
Разбирам, че така ще бъде
винаги,
сърцето ми пленено е завинаги...
Няма коментари:
Публикуване на коментар