Между двамата бил пакетът с бисквитите. Когато тя взела първата, младежът до нея, без да пита, също си взел. Тя се подразнила, но нищо не казала. Той обаче продължил най-нахално да яде от бисквитите й. Това я вбесявало, но решила да си мълчи и да си изяде бисквитите най-бързо. Когато в пакетчето останала само една, жената се зачудила как ли ще постъпи наглият младеж сега.
Той взел последната бисквита, разчупил я на две и дал едната половина на жената, а другата изял сам. „Какво възпитание! - помислила си тя - Дори не ми благодари!" Скоро жената с облекчение чула да обявяват полета й.
След като се качила в самолета, си отворила чантата, за да продължи с четенето. А там пакетчето бисквити стояло недокоснато.
- Боже мой! - помислила си жената. - Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови, а той ги е разделил с мен.
Било прекалено късно, за да се извини на младежа. Оставало й само с мъка да признае, че нахалният, невъзпитаният и неблагодарният не е бил той.
Нека не бързаме да съдим. Понякога не можем да поправим грешките си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар