Душата ми пристанище на мисли,
натрупани във ъгъла стояха си стаени.
Не можех гласно да извикам с думи,
емоции отминали събирах уморени.
Добър приятел някога ми каза -
от малките човеци, че съм подменена.
Безмълвието трови ме като проказа,
разкъсва всякоя душа употребена.
Намерих смисъл в листа бял
и чакам рамо за да се отпусна.
А той ме търси вече, туй го знам,
събраните въздишки да почувства...
Няма коментари:
Публикуване на коментар