По тъмното прибирам се пияна,
така ужасно закъснях...
И чувствам се сама и неразбрана,
от скитане напълно полудях.
А в къщи кой ли ще ме чака,
та аз не ставам за обичане!
Звездите само светят в мрака,
а краката ме болят от тичане.
На стълбите запалвам си цигара,
дима издишвам смело в тишината
със болката от тази изневяра,
превърнала ме в роб на суетата.
Къде ще бродя утре пак не зная,
отровена съм вече от лъжа
и май е време тук да сложа края
и да забравя за фалшивите лица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар