Ева

В един ужасно топъл юлски ден,

той бързаше замислен и студен.

А беше влажно и така горещо,

миришеше на дъжд и още нещо...

За миг погледна някъде в далечината

и сякаш спря да се върти земята.

Едно създание с божествен смях

пристъпваше облечено във грях.

"Ева" – прошепна тихичко жената.

За него бе напълно непозната.

Наопаки света му преобърна -

"Със нея в Рая ще се върна!"

И цяла вечност мина да се осъзнае,

желанията си бушуващи да обуздае.

От срещата със Ева бе сразен,

а беше ден така обикновен...